Рецензия на книгата: Проницателните есета на мемоариста Лили Денсигер изследват силата на женските приятелства

Кой значи повече за вас – вашите другари или вашите любовници? В ярка, премислена и нюансирана сбирка от есета, Лили Денсигер изследва мощната роля, която женските другарства изиграха в нейното безредно образование, белязано от използването на хероин от родителите й и преждевременната гибел на татко й, когато тя беше единствено на 12.

„ Първа обич: Есета за другарството “ стартира с красива пея към нейната братовчедка Сабина, която е била изнасилена и убита на 20-годишна възраст на път за у дома от клуб. Като дребни деца, по-големите им родственици ги наричали Снежанка и Червена роза съгласно приказката на Грим, „ две сестри, които не са противници, нито спънка, а просто се обичат. “

Това просто, неусложнено любовта ще се трансформира в образец за поредност от следващи връзки с девойки и дами, които й оказват помощ да оцелее в саморазрушителното си юношество и обезпечават безусловна поддръжка, до момента в който се бори да сътвори нова еднаквост като „ хиперкомпетентен “ публицист, преподавател и редактор. „ Вярно е, че в никакъв случай не съм се задоволявал с другарства, които остават на повърхността. Че моите другари са моето семейство, моите най-истински обичани, всяка връзка е обособен свят “, написа тя в заглавното есе „ Първа обич “.

Колекцията се откроява освен с елегантното си писане без украси, само че и с метода, по който тя безпроблемно се върти сред персоналната си история и точната културна рецензия, която по едно и също време разяснява и подлага на критика метода, по който девойките и дамите са били изобразявани – и са се показват – в медиите, в това число в онлайн платформи като Tumblr и Instagram.

Например, тя преглежда кино лентата на Питър Джаксън от 1994 година „ Небесни същества “, основан на същинската история на две тийнейджърки, които убиват с бич една от майките си. А в есето „ Тъжни девойки “ за самоубийството на близка другарка тя проучва привлекателността на саморазрушителните фигури като Силвия Плат и Джанис Джоплин за избран вид младежи, в това число самата нея, които потъват в горест и желаят да създадат сигурно „ светът знаеше, че изпитваме болежка “.

В последното есе, „ За записките за убийството “, Денсигър обмисля бързата известност на същинските престъпни истории, до момента в който се пробва да изясни решението си да не участва на процеса против мъжа, упрекнат в убийството на братовчед й – макар че е била подготвена като публицист и написа добре оценена книга за починалия си татко, която разчита на проверяващи репортажи. „ Когато най-сетне седнах да пиша за Сабина, историята, която излезе, въобще не беше за ликвидиране “, споделя тя. „ Това беше любовна история. “

Читателите могат да бъдат признателни, че се случи.

___

Рецензии на книги на AP: https://apnews.com/ център/рецензии на книги